Еко Умберто Скачать все книги 11 Количество книг

Умберто Еко (нар. 1932 р.) — відомий італійський письменник, вчений і філософ. Його перший роман «Ім’я рози», опублікований у 1980 році, одразу ж став супербестселером. У видавництві «Фоліо» вийшли друком книжки: «Ім’я рози», «Бавдоліно», «Таємниче полум’я цариці Лоани», «Празький цвинтар», «Маятник Фуко».

Після п’ятирічної перерви у січні 2015 року побачив світ новий роман Умберто Еко «Номер нуль» («Numero Zero»). Вікіпедія визначає його жанр як нуар. На відміну від попередніх творів письменника, події в ньому відбуваються у недалеку епоху — у Мілані 90-х років XX століття. Головний герой — редактор газети, створеної, щоб друкувати наклепницькі статті про бізнесменів і псувати їм репутацію. Однак, окрім теми продажної журналістики, Еко згадує і недавні політичні події в Італії — замах на Папу Римського, діяльність масонської ложі «Пропаганда № 2», операцію «Гладіо», проведену НАТО, і невдалий державний переворот...

Що це, бульварний роман? Може й так, тим більше що й сам автор цього не заперечує. Адже в «Празькому цвинтарі» є змови, підземелля, повні трупів, кораблі, що злітають на повітря посеред виверження вулкана, вбиті абати, що воскресають кілька разів, нотаріуси з накладними бородами, сатанистки-істерички, які відправляють чорні меси, карбонарії й паризькі комунари, масони, фальшиві «Протоколи сіонських мудреців», і так далі й таке інше. Втім, у читача, що має гарну звичку думати, відразу ж виникає відчуття, що про все це він уже десь чув або читав. І це дійсно так. Крім капітана Симоніні, головного героя книжки, усі інші персонажі нового роману Умберто Еко існували насправді й робили саме те, що описане…

«Ім’я рози» — перший роман видатного італійського письменника, вченого і філософа Умберто Еко. Опублікований у 1980 році, він відразу ж став супербестселером. Книгу перекладено багатьма мовами, і сьогодні вона вважається класикою світової літератури. «Ім’я рози» — захоплююча детективна історія, органічно вплетена в реальні історичні події ХІV століття.

След „Името на Розата“ утвърди славата на италианския културолог като един от най-четените романисти в света през последните години. Неотстъпващ със седмици първите места в литературните класации в множество страни, където бе преведен след излизането му през 1988 година, вторият роман на Еко само в най-общи линии може да се сравни с познатия на българския читател първи роман „Името на Розата“ — „Махалото“ не отстъпва на „Розата“ нито по отношение на невероятната ерудиция (съчетана с неуморима изследователска дейност) на автора, нито на особеното му отношение (смесица между преклонение и ирония) към историческия факт и документ, нито на дарбата му да увлича читателя в буйния поток на своя разказ, чиито води тук с още по-голяма сила скачат от една епоха към друга, от един континент към друг, от философия към мистика, от индивидуални поведения към световни идеологии… Но макар погледът на Еко формално да е обърнат към миналото, той е преди всичко съвременен писател, способен да поднесе най-изненадващ гледни точки към Историята, към Философията, към Литературата.

В „Махалото на Фуко“ читателят ще открие отговори на множество житейски въпроси, които си задава днес, а и ще научи безброй любопитни факти около кабалата, франкмасонството, алхимията, прераждането…

Роман-бестселер «Маятник Фуко» уславленого італійського письменника Умберто Еко — своєрідне злиття наукових зацікавлень автора, його рідкісної ерудиції і нестандартної манери письма — є захопливим, яскравим зразком новітньої прози, в якій елементи літературного пошуку поєднуються з детективним сюжетом, напруженою дією та широкими автобіографічними відступами. Герої роману — троє редакторів одного італійського видавництва, — прагнучи задля інтелектуальної забави підкинути поживу різноманітним ловцям таємниць і шукачам Усесвітніх Змов, переосмислюють і переписують історію під кутом зору вічної підозри і створюють свій грандіозний План.

Някъде в южен Пиемонт, там, където години по-късно ще се издигне град Александрия, Баудолино, малко селянче, надарено с богата фантазия и лъжлив език, впечатлява Фридрих Барбароса дотам, че той го осиновява. Баудолино разказва измислици, но като по чудо всичко, което изрича, се превръща в История. По този начин, наред с други неща, той съставя фалшиво писмо уж от отец Йоан, легендарния владетел на християнско царство в далечния Изток, който по-късно векове наред е разпалвал въображението на мнозина западни пътешественици. Подбуден от измислиците на Баудолино, Фридрих повежда Третия кръстоносен поход за освобождаване на Божи гроб, но действителната му цел е да стигне до царството на отец Йоан.

Приключенски роман за рицари, история на едно невъзможно убийство, фантастичен разказ за причудливи същества — „БАУДОЛИНО“ е необикновена книга, плод на ерудицията на Умберто Еко и на тънкия му хумор.

Умберто Еко е роден в Александрия, Северна Италия, през 1932 г. Преподавател по семиотика и президент на Висшето училище по хуманитарни науки към Университета в Болоня. През 1980 г. дебютира в художествената литература с романа „ИМЕТО НА РОЗАТА“, последван от „МАХАЛОТО НА ФУКО“ и „ОСТРОВЪТ ОТ ПРЕДИШНИЯ ДЕН“.

След „Името на розата“, роман, разбил представата за скучноватата семиотика, за криминален жанр, за тъмно Средновековие, за професионален писател, за новостите на Новото време и дори за мързелив читател (дебелата книга се радва на успех навсякъде, където се появи: от Япония, та до България), не си струва да се представя самият Умберто Еко. Професорът от Болоня, станал между другото почетен доктор и на Софийския университет, сигурно пак пише нещо, което ще ни изненада и ще ни кара да сменяме представите си, всяка от които поне в неговия случай се върти около едно, а именно — отговорността на интелектуалеца в нашето калейдоскопично време се състои в опазване на ценности, в строене на крепости, които да устояват на тараните на силните — поради множествеността си — еднодневки, все едно от какъв тип ще са те: политически, философски, естетически, информационни и така до видеоклиповете. Текстът, който представяме тук, е доказателство за това; той е четен от Умберто Еко през 1967 г. в Ню Йорк на конференцията „Визия ’67“, организирана от Международния център за комуникация, изкуство и наука.