Теллалов Николай Скачать все книги 23 Количество книг

… Змейовете напуснаха Горната човешка земя. Ала понякога се случват грешки — и тогава те се раждат в нашия свят. Наглед обикновени хора, те трескаво търсят начин да се приберат, завърнат у дома — независимо от цената, независимо от пречките.

… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.

… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.

Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.

Така се превежда на човешки Първият закон на шарканите.

Някога змейовете живеели на земята сред нас, хората.

Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето.

Но по време на появата на барута, змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили.

И да има останал един от тях нейде в нашите земи, много надалеч ще да е това място.

Затова чак до 19 май 1996 година никой не ги бе срещал, нито виждал.

Докато един човек не успя ДА ПРОБУДИ ДРАКОНЧЕ…

<@attributes>p-16

Николай Теллалов е автор на романите „Царска заръка“, „Пълноземие“, „10“ и сборника „Ангели пазители“. Предстои излизането на романа му „Слънце недосегаемо“. За творчеството си споделя: „Пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея.“

„Да пробудиш драконче“ се появява за първи път през 1997 г. и заема второ място в класацията на читателите за българска фантастична книга на десетилетието 1990–1999 г.

Герой рассказа необыкновенным образом становится размером с муравья. Завоевав любовь муравьиной Королевы он основывает великую Империю.

©

Някога змейовете живеели на земята сред нас — знаем от народните приказки. Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето. Ходели дори по седенките и там се задявали с момите. Имало ли война, змейовете ставали невидими и също тръгвали да се бият. На която страна помагали, тя побеждавала.

Но с появата на барута змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили. Може и да са оцелели нейде, ала много надалеч, и до наши дни никой не ги бе срещал, ни виждал…

…до 19 май 1996 година, когато едно змейско дете…