Уелбек Мишел Скачать все книги 6 Количество книг

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява със саркастичното си чувство за хумор. Уелбек съчетава самоличностите на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата“, „Елементарните частици“, „Платформата“, „Възможност за остров“ и „Карта и територия“ го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели.

Романът „По-широко поле за борбата“ (1994) е емблематичен за творчеството му. Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, e дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.

„Баща ми умря преди една година. Не вярвам на теорията, според която човек пораства истински едва след смъртта на родителите си, човек никога не пораства истински.

Пред ковчега на стареца ме налегнаха неприятни мисли. Живота си живя, старият мръсник, много го биваше за тая работа. «И деца направи, глупак такъв — разпалвах се все повече аз, — здравата май си й го завирал на майка ми, а?» Всъщност бях доста напрегнат, мъртвец в семейството не е чак толкова често явление. Отказах да видя трупа. На четирийсет години съм, нагледал съм се на трупове, вече предпочитам да ги избягвам. Затова и домашно животно никога не си купих.

Не се и ожених. Не че нямаше възможности, но все се отказвах. Макар доста да обичам жените. Едно от нещата в живота, за които съжалявам, е именно ергенският живот. Неудобство е, особено по време на отпуска. Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами — все големи егоисти им се струват, че и в определени пороци ги подозират; не бих казал, че не са прави.“

Добре дошли във вечния живот, приятели.

Тази книга се появи на бял свят благодарение на Хариет Волф, германска журналистка, която преди няколко години срещнах в Берлин. Преди да ми зададе въпросите си, Хариет пожела да ми разкаже кратка история. Според нея тя символизирала моето положение на писател.

Намирам се в телефонна кабина след края на света. Мога да се обаждам колкото си искам, на когото си искам. Не е известно дали и други са оцелели, или си говоря сам като побъркан. Понякога разговорът е кратък, сякаш са ми затръшнали слушалката под носа, понякога продължава, като че ли ме слушат с виновно любопитство. Няма нито ден, нито нощ, ситуацията не може да има край.

Добре дошла във вечния живот, Хариет.

Добре дошли във вечния живот, приятели.

Тази книга се появи на бял свят благодарение на Хариет Волф, германска журналистка, която преди няколко години срещнах в Берлин. Преди да ми зададе въпросите си, Хариет пожела да ми разкаже кратка история. Според нея тя символизирала моето положение на писател.

Добре дошла във вечния живот, Хариет.

Нещо се случи с езика. Един духовен 11 септември, за който сякаш малцина си дадоха точна сметка. „Какво правехте в деня, когато излезе романът «Елементарните частици»?“ — би трябвало да се питаме, както се питаме за атентата срещу Кулите близнаци.

Нувел Обсерватьор

Болезнен и натрапчив, богат и предизвикателен, романът за Частиците ни удивлява не само с идеите си, но и с портрета на едно общество — на едно човечество, което е загубило всякаква способност за връзка.

Индипендънт

Уелбек отново и отново дълбае под обичайната пошлост, за да разкрие неовладените и твърде неудобни чувства, които често се боим да си признаем. Горчивината му е на разочарован идеалист. Може и да не се съгласите с Уелбек и неговата безпощадно мрачна картина на обществото и човешката природа. Но романът ще ви накара въпреки всичко да преоцените убежденията си, а именно това е стимулиращото предизвикателство на литературата. Книгата е смела и прекрасна.

Съндей Телеграф

Автор на няколко поетични и есеистични книги, Мишел Уелбек (1958) се налага като един от водещите днес френски писатели с романите си „Разширяване на сферите на борба“ (1994), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005). Световна известност му носи романът „Елементарните частици“ (1998), който се продава в петстотинхиляден тираж само във Франция и е номиниран за наградата „Гонкур“. Книгата е преведена в цял свят и филмирана от германския режисьор Оскар Рьолер през 2006 г.

М. Уелбек е носител и на авторитетните литературни награди „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), „Ноември“ (1998), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002). „Ентералие“ (2005).

За новия си роман „Карта и територия“ (2010) писателят е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.

Последният роман на Мишел Уелбек “Подчинение“ предизвика огромен интерес. Книгата описва идването на власт във Франция на президент ислямист през 2022г. и очаквано е набедена за ислямофобска. Атентатът над Шарли Ебдо – няколко разгневени мюсюлмани родени във Франция убиват ляво-либерални карикатуристи и евреи – се проведе в най-подходящото време, за да увеличи продажбите на книгата.

През 2022 година с помощта на социалистите и центристите кандидатът на въображаемата Мюсюлманска братска партия Мохамед Бен Абс побеждава крайно десните националисти и завзема властта в Елисейския дворец. Държавата изпада в смут.

Това е основната част от сюжета на шестия роман на Уелбек.

Разказвачът на историята в романа, описан като типичния за Уелбек антигерой, е 44-годишен преподавател по литература, който от време на време проституира и е привличан сексуално от наполовина по-млади от него жени.

”Подчинение” внушава, че въпреки рекордно ниската непопулярност сред народа на френския президент Франсоа Оланд, той ще се задържи на поста си до 2022-а, но ще бъде елиминиран още на първия тур от кандидата на крайно десните националисти и от Бен Абс, който представлява измислената Мюсюлманска братска партия. С помощта на левите, центристите и дясноцентристката партия Съюз за народно движение, водена от бившия президент Никола Саркози, Абс печели изборите.

Известно френско списание твърди, че сюжетът “напълно прекатурва обществото”.