Джак Ричър, бивш военен полицай, няма постоянна работа, нито адрес, нито багаж. Обича да обикаля страната на автостоп. Пристига в градчето Диспеър, щата Колорадо, и иска да изпие едно кафе. Не му сервират, а го изхвърлят без обяснение. Груба грешка. Ричър е любопитен. Какви тайни крият местните? Той няма да се поколебае да разнищи и най-невероятната конспирация, защото просто няма какво да губи.
•
— Когато имам нужда да се обръсна, отивам в някой супермаркет и си купувам самобръсначки за еднократно ползване и пяна за бръснене в най-малката опаковка. Използвам ги веднъж и ги хвърлям. Така губя няколко долара, но не се налага да нося чанта.
•
— На кого да се обаждам? И кой ще ми се обажда?
•
— Да.
•
— По-добре да не го правя. Мненията по въпроса са субективни, а обвиненията в убийство нямат давност.
•
— Голям седан — очукан отвън, но с добре поддържан двигател.
•
— Каквото има в супермаркета. Или нищо.
•
— Самоуверена и самостоятелна. Жена, която никога няма да ме изтърпи.
•
— За кандидата, който се подмазва най-малко на големите шефове.
•
— Човешкият мозък.
Ексклузивно интервю с Джак Ричър