Кронин Арчибалд Скачать все книги 16 Количество книг

Робърт Шенън е на ръба на важно научно откритие. Воден от огромна амбиция, той няма време или желание за нищо извън научната си работа. Младата и хубава студентка Джийн Лоу обаче има други планове. Отгледана от строги и много религиозни родители, тя е отлична студентка и покорна дъщеря, докато не среща Шенън. Увлечението й я кара да загърби семейните традиции и да се впусне в едно приключение, което може да й струва всичко: учението, семейството, дори бъдещето. Готова ли е Джийн да се бори за любимия мъж, когато трудностите са на път да го пречупят? Кое в крайна сметка ще се окаже по-силно: амбицията или любовта?

Завладяваща и увлекателна история, низ от отделни епизоди с анекдотично звучене, „Приключения в два свята“ е най-автобиографичната творба на майстора на бестселъри Арчибалд Кронин и същевременно удивително дистанцирана — сякаш писателят наблюдава отстрани собствения си живот. Черпейки от личните си преживявания, авторът разказва за нелеките битки на беден студент по медицина в Шотландия, за дните прекарани като корабен лекар на път за Индия, за времето като помощник-лекар в дълбоката провинция, до постигането на завидна частна практика в Лондон. Много и необичайни са посоките и обратите, като най-драматичният е преходът от света на медицината към този на литературата, когато Кронин написва за рекордно кратко време „Замъкът на шапкаря“ — творба, родила една нова кариера и донесла му световна слава.

Това е историята на собствения му живот, истинско прозрение за модерния човек с неговите възходи и падения.

Стивън Дезмънд е млад художник, обрекъл на горчиви страдания своя кратък живот в името на вечното изкуство.

В Париж изгрява звездата на още един Модилиани…

Отгледан и възпитан с убеждението, че баща му е загинал при железопътна катастрофа в Буенос Айрес, Пол Бърджис шокиран открива, че е син на известния Рийс Матри — човек, осъден на доживотен затвор.

Пол не може да повярва в доказателствата за вината на баща му. Но кой е истинският извършител на престъплението? В търсенето на справедливост ще преодолее ли синът бездната, в която е попаднал бащата и която умело се подготвя за Пол?

Увлекателният сюжет, драматичните ситуации, в които попада Пол, и сензационните разкрития в детективски маниер, поднесени с неповторимия Кронинов стил и убедителност на образа, ни правят дълбоко съпричастни към съдбата на героите.

Завладяващ роман в стила на великата Кронинова традиция. Богата и ярка панорама на живота такъв, какъвто е.

„Песен за петаче“, един от последните романи на Кронин, е разказ за живота на едно момче, Лорънс Керъл (герой от „Джоб, пълен с ръж“), за неговия нелек път към възмъжаването и обстоятелствата, които формират характера му — рано овдовяла майка, бедност, живот по роднини, жени, които с любовта или омразата си имат фатално въздействие върху него. Но въпреки повратностите на съдбата, която не го гали, Керъл успява да постигне мечтата си.

Написан великолепно, романът въздейства силно с горчивите истини и с топлия си хумор, но най-вече с онзи искрен и симпатичен реализъм, с който Кронин печели читателите си навсякъде по света.

Самият Кронин много обичал тази своя книга. В едно интервю той споделя, че работил над нея с особено увлечение и от време на време си казвал: „Ето най-сетне романът, който Арчибалд Джоузеф Кронин трябваше да напише“.

По случай 100-годишнината от рождението на Кронин издателство „Инфоспектър“ публикува за пръв път на български език „Песен за петаче“. Негово продължение е публикуваният по-рано от издателството роман — „Джоб, пълен с ръж“. „Песен за петаче“ продължава великолепната поредица на „Цитаделата“ (филмиран), „Замъкът на шапкаря“ (филмиран), „Зелени години“ (филмиран), „Ключовете на царството“ (филмиран), „Испанският градинар“ (филмиран), „Приключенията на черната чанта“ (телесериал), „Дървото на Юда“, „Отвъд бездната“, „Грейси Линдзи“, „Приключения в два свята“ и други.

Завръщането на Грейси Линдзи в малкия град Левънфорд възбужда смесени чувства: за свако й Дениъл тя е дъщерята, която той никога не е имал; за Дейвид Мъри, макар и сгоден за друга, е жената, която въпреки всичко той все още обича; а за хората от града тя е момичето, напуснало преди седем години Левънфорд опозорено и бременно. Сега на двадесет и шест, още по-красива и греховно съблазнителна, Грейси е по-привлекателна от всякога, но както и преди нехае за благоприличието…

Една затрогваща Кронинова история за борбата на Грейси за спечелване уважението на хората от малкия, почтен град и собственото й самоутвърждение.

Джо и Дейвид са приятели и въпреки че са все още момчета, те работят заедно в мината. Бързо минават нерадостните детски години, за да дойдат други… За Дейвид, това са дни на учение, на почтен труд и политическа кариера, поставила си за цел една благородна кауза. Джо обаче няма намерение да си губи времето с празни работи. Негова съдба стават мошеничествата, ударите под кръста, леките, но бляскави успехи и изкачването нагоре с цената на всичко.

Изоставената от него лекомислена Джени се „спасява“ в брака си с Дейвид. Прелъстената богаташка Лаура намира сили в себе си, за да го отхвърли и назове с неговото истинско име, но вече е твърде късно… Джо успява да завладее леярницата на мъжа й и не след дълго става собственик на самите мини „Нептун“. Сдобил се с могъществото на парите, Джо излиза на политическата арена, където го чака безпощадна борба с някогашния му приятел, Дейвид. В борбата между доброто и злото побеждава… злото! Все пак, това са трийсетте години на века и още много мъки и изпитания предстоят на добрата стара Англия, а и не само на нея. Но какво да кажем ние, читателю, когато сме в края на столетието и явно за нас войната все още продължава. „Коя война?“, би попитал някой и какво да му отговоря? Може би не Втората, а тази, между доброто и злото. „Но тя никога не е спирала!“, би отговорил друг. Така е, но прочетете тази книга… все пак… за кого звездите светят отгоре?

Хенри Пейдж, собственикът на най-стария и уважаван вестник в Хедълстън, получава щедра оферта да продаде „Северна светлина“ на лондонски магнати, които искат да наложат в родния му град всекидневник на име „Кроникъл“. Когато разбира, че новият вестник ще бъде пълен с жълти сензации по лондонски образец, Хенри, който вярва, че пресата трябва да отразява честно и почтено новините, отказва офертата и започва дълга и трудна борба с конкуренцията — борба, която ще го изправи не само срещу „Кроникъл“, но и срещу по-голяма част от населението на областта, в това число и собственото му семейство. Но дали си струва да пожертваш всичко в името на своите идеали?

Преди още той да помисли да изпълни желанието й, тя се втурна към него и бързо и леко го целуна по бузата. Моментното топло допиране, докосването на дъха й, близостта на тясното й лице с мъничка кафява луничка върху лицевата кост — всичко това го зашемети.

Младият Дънкан Стърлинг, момче от низините, от семейството на чистачка и пияница, недъгаво с едната ръка, успява с труд и упорство да стане прочут лекар. Голямата му любов Маргарет се оженва за неговия враг Овъртън и това го научава да се взира по-дълбоко в хората и тяхната природа. Другата му интимна приятелка Анна Гайслер му помага да завърши института, открива му пътя към голямата наука… Но Стърлинг ще се ожени за друга.

Силните и колоритни образи в романа, динамиката на действието, необичайните и на места дори страховити събития, драматичните ситуации, в които д-р Стърлинг спасява безнадеждно болни и голямата човечност, с която Арчибалд Кронин описва всичко това — ето качествата на този увлекателен роман, който сигурно и у нас ще придобие популярността на „Цитаделата“.

«Путь Шеннона» — роман современного английского писателя Арчибалда Джозефа Кронина (1896-1981) о молодом человеке, жизненный путь которого начался в маленьком провинциальном городке. Роберту предопределено было провести свои дни в этой серой убогой среде, но он сумел отстоять свое «я», вырваться из тесного для него мирка и превратить в реальность свои мечты.

С романа „Цитаделата“ ни свързва старо читателско приятелство. Вече няколко поколения тази книга продължава да ни вълнува с хуманната си проблематика, с ентусиазма си, с чистотата на чувствата и своя висш идеализъм. Написана в 1937 г., тя е на пръв поглед хроника за живота — паденията и триумфите — на доктор Андрю Менсън, неизвестния шотландски лекар, който още в началото на своята кариера попада в една от най-бедните области на Англия, миньорския Уелс, за да се издигне след това до блясъка на богатия Лондон, да преживее там най-страшното от всичките си разочарования и отново да се хвърли в борба, онази благородна битка на неговата професия, която винаги ще си остане върховен смисъл в живота на истинския лекар. Жизнената хроника на Менсън има обаче и обратна страна, има социален рикошет, който прави от романа нещо повече от обикновения, бих казал тривиален роман на 30-те години. Защото, както може би ще забележи всеки читател, авторът лесно би могъл да се поддаде на модната за времето тенденция и без особени затруднения да ни поднесе един чисто „забавен“, убиващ времето и наситен със „силни страсти“, лек и безсюжетен роман. Вместо това Арчибалд Кронин е предпочел да си послужи с формата на забавния роман, за да покаже зад нея един напречен разрез на английското общество в двайсетте години на века с всички негови недостатъци и конфликти. На този фон Андрю Менсън вече не може да играе незавидната роля на евтин герой, какъвто с леснина би могъл да бъде, а се превръща в обществен, граждански, символичен образ, изтъкан както от най-обикновени човешки чувства и мисли, така и от плътен социално-етичен материал. „Цитаделата“ в това отношение представлява една рядка симбиоза на „четивото за всички“ със сериозния критично-реалистичен жанр. Интригата Андрю—Кристин—Франсис, определяща в своеобразни приливи и отливи развоя на събитията в романа, е същевременно разстлана в няколко посоки, свързва други съдби, преминава в други планове и накрая напълно се стапя като основен стълб на повествованието, за да отстъпи на моралния патос, на социалното чувство за дълг и отговорност, точно и строго определено от принципната етика на главния герой. Изправен пред тежкия избор на млад, способен и надежден учен в условията на остарели схващания, граничещи в някои случаи едва ли не с позорно за 20-тия век средновековие, попаднал в безмилостния класов хаос на английското общество, което отхвърля нищия, но не приема и богатия, когато той е с по-либерални от неговите възгледи, Менсън става рупор на онези прогресивни научни разбирания, естествено лишени от по-дълбок социален смисъл, тъй характерни за бурните начални периоди в развитието на съвременната медицинска наука. Разбира се, той вниква в корените на много от социалните злини, срещу които се бори едва ли не с голи ръце (подпомогнат единствено от Кристин, Дени и Хоуп). Но този бунт си остава преди всичко бунтът на напредничавия интелектуалец, за когото по-важно е да освободи мисълта, нежели да намери изход от системата, сковаваща тази мисъл. Неведнъж Андрю Менсън говори за тази „система“, при всеки свой неуспех той с ярост се връща на еретичните за околната му среда идеи за нейното преустройство. Ние обаче не можем да се съмняваме, че както Менсън, тъй и Кронин виждат нещата все пак малко едностранно, разбират ги най-вече през призмата на своята медицинска практика (защото и двамата са лекари). Неволите и бедствията, които са постоянен спътник на миньорите от Уелс, на лондонските сиромаси или дребни буржоа, предизвикват у Менсън възмущение, искрено и страстно възмущение против фактите, против житейската истина, против онези, които търпят и гледат пасивно или с насмешка, против алчността на шепата, която експлоатира масата. Ала тук е и краят на този протест. Менсън (и Кронин) не могат да видят откъде тръгва основната неправда на тяхното общество, за което далеч не можем да ги виним. Менсън (и Кронин) са едни от първите, те са ентусиастите на новото, на свободомислието и това е достатъчно, за да ги приемем като добри наши приятели. Менсън не се поддава на интригите, на ласкателството, на „общественото“ признание от страна на богатите лондонски безделници и бездарници (и в крайна сметка мошеници) и избира по-трудния, но по-верен път — да се върне при хората, които страдат, които не ще имат с какво да заплатят на лекаря освен с топлото сърдечно чувство, при своята наука, пред която стоят още толкова неизвестни, която изисква още толкова много упорит труд. И това му стига. Животът му преминава в непрекъснато овладяване на крепости, на цитадели — това е животът, който независимо от върховете и низините си върви настъпателно нагоре, към следващата цитадела, до последния ред на романа, когато Андрю Менсън се възправя срещу скупчените като крепостни укрепления огнени облаци. С тази своя нестихваща и оптимистична възходяща линия романът на Кронин не е изгубил и до днес гражданските си и възпитателни достойнства.

Авторът, Арчибалд Джоузеф Кронин, е роден на 19 юли 1896 г. в Кардрос и след като завършва медицина в Глазгоу (Шотландия), в продължение на година работи като лекар. През Първата световна война той е бордови лекар; после практикува в болница за инвалиди от войната, а след това, отново като корабен лекар, стига до Индия, за да се върне пак в Англия и няколко години да работи като лекар-санитар в рудничарските селища на Южен Уелс, където, също като своя Андрю Менсън, се подготвя и получава учена степен. Известно време той е лекар в Лондон, но поради заболяване се отказва от своята професия и от 1930 г. напълно се отдава на писане. След Втората световна война Кронин дълго време живее в Съединените щати. Творчеството на Кронин е характерно преди всичко с постоянния си типаж — това са лекари: Венър, Менсън, Шенън. И ако днес, макар и не съгласно строгите класификации на литературознанието, говорим за „лекарски роман“, имаме предвид най-вече романите на Кронин. Повечето от тях се състоят от една и съща хуманна тъкан: човечността сред хората и отговорността пред себеподобния. Кронин е буржоазен писател, но може би тъкмо затова книгите му носят непогрешим историко-документален елемент — те показват буржоазния бит на Англия, неговите противоречия и проблеми, макар и понякога несъществени и периферийни. Кронин воюва с еснафщината и пошлостта, с егоизма и самодоволството. В литературните си прийоми той не винаги следва известната рецепта на класическия социално-критичен роман — при него събитията понякога се обуславят от чистата случайност (както на много места в „Цитаделата“); той допуска все пак съществуването на разумни личности сред върхушката на един или друг обществен слой (Робърт Аби в „Цитаделата“), които само от добра воля могат понякога да изменят хода на събитията. Но независимо от това Кронин пише, черпейки своите теми от действителността, пише честно, с искрени симпатии към обикновения човек. Ето защо творчеството му, без да блести с особени амбиции, е реалистично и най-вече убедително. Кронин е писал романи, повести и пиеси. В хронологичен ред те са: „Замъкът на шапкаря“ (1931), „Три живота“ (1932), „Големите Канарски острови“ (1933), „Звездите гледат отгоре“ (1935), „Цитаделата“ (1937), „Ключовете на царството“ (1941), „Младите години“ (1944), „Пътят на доктор Шенън“ (1948), „Испанският градинар“ (1950), „Приключения в два свята“ (1952), „Вън от тук“ (1953), „Гробът на кръстоносеца“ или „Нещо красиво“ (1956), „Дървото на Юда“ (1961).

Кръстан Дянков