Песен за нибелунгите

Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.

Приказни мотиви и легенди за стародавни герои се преплитат с потънали в забрава исторически събития, станали в обширния ареал от Исландия през поречията на Рейн и Дунав до Виена, за да се слеят в тази грандиозна сага за всеотдайна любов и гнетяща омраза, за достопочтена преданост и подла измяна, за помпозни рицарски турнири, редуващи се с безпощадни кръвопролития.

Независимо кой е истинският й автор, „Песента за нибелунгите“ притежава не само художествена стойност, отредила й място в световната литературна съкровищница, но и магнетичната привлекателна сила на изпепеляващите страсти, покорила умовете на велики творци и станала повод за претворяване в други изкуства.

Прекрасният превод на Борис Парашкевов, за пръв път на български език, ще попълни празнината в нашата култура и ще даде възможност на българския читател да се потопи в омаята на една епоха на герои.