Тристан и Изолда (Ранни творби)

Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.

От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит.

Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат.