Сега, когато се озова лице в лице с единствения човек, който можеше да й помогне, Лейси почувства, че е на ръба на истерията. Все още не знаеше със сигурност дали са я проследили или не. Но на този етап вече нямаше никакво значение. Лейси разбираше, че не може вечно да бяга и да се крие.
Има една стара песен на Джери Вейл, в която всичко е казано много добре. Не мога да пея, но знам думите:
или Вход