Пет мили

През годините баща ми ми бе внушил важността на принципа „око за око“ — основно правило, което бе втълпявано на всеки член на клуба.

Живот за живот.

Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.

Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.

Но не, не бях някоя безкористна защитничка.

Правех го за себе си. Правех го, защото исках.

Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.

Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.

Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.