Нищо за губене

Джак Ричър, бивш военен полицай, няма постоянна работа, нито адрес, нито багаж. Обича да обикаля страната на автостоп. Пристига в градчето Диспеър, щата Колорадо, и иска да изпие едно кафе. Не му сервират, а го изхвърлят без обяснение. Груба грешка. Ричър е любопитен. Какви тайни крият местните? Той няма да се поколебае да разнищи и най-невероятната конспирация, защото просто няма какво да губи.

•

— Когато имам нужда да се обръсна, отивам в някой супермаркет и си купувам самобръсначки за еднократно ползване и пяна за бръснене в най-малката опаковка. Използвам ги веднъж и ги хвърлям. Така губя няколко долара, но не се налага да нося чанта.

•

— На кого да се обаждам? И кой ще ми се обажда?

•

— Да.

•

— По-добре да не го правя. Мненията по въпроса са субективни, а обвиненията в убийство нямат давност.

•

— Голям седан — очукан отвън, но с добре поддържан двигател.

•

— Каквото има в супермаркета. Или нищо.

•

— Самоуверена и самостоятелна. Жена, която никога няма да ме изтърпи.

•

— За кандидата, който се подмазва най-малко на големите шефове.

•

— Човешкият мозък.