Дванайсетте

Краят на света бе само началото. Започналият в „Проходът“ апокалипсис се разраства, а онези, които все още са живи, се борят отчаяно с хаоса. Лайла е лекар и очаква раждането на първата си рожба. Заразата и вилнеещата жестокост са на път да пречупят съзнанието ѝ, а светът около нея неумолимо се разпада. Китридж, познат като „Последната база в Денвър“, е принуден да напусне укреплението си и сега се крие, въоръжен и сам, с ясната мисъл, че бягството му ще продължи, докато има бензин в колата. Ейприл, 18-годишна тийнейджърка, се мъчи да преведе братчето си сред труповете и разрухата до по-сигурно място. Но тримата ще научат, че не са съвсем сами — и че в най-тъмната от всички нощи може пак да съществува надежда. Сто години по-късно: Ейми и спътниците ѝ търсят начин да унищожат кръвожадните вирали и могъщите им господари. Епичният разказ за саможертва, борба и оцеляване продължава, а действието става все по-наситено и мащабно. Проходът е определен за един от „Десетте най-добри романи на годината“ от Time и Library Journal и една от „Най-добрите книги на годината“ от Washington Post, Esquire, U.S.News & World Report.

<@attributes>cite

Time

<@attributes>cite

Стивън Кинг

<@attributes>cite

Entertainment Weekly

<@attributes>cite

San Francisco Chronicle