Кинг Стивън Скачать все книги 101 Количество книг

Стивън Кинг отново е на върха!

Падате ли си по истории за пътуване във времето?

Прочетете „22 ноември 1963“.

Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола?

Прочетете „22 ноември 1963“.

Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца?

Прочетете „22 ноември 1963“.

Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален учител в Лисбон Фолс и наскоро се е развел. Две събития внезапно го изваждат от релсите на монотонното му ежедневие. Първото е съчинението на курсист на тема . Второто — изненадващото признание на Ал Темпълтън, собственик на закусвалня, който съобщава на Джейк, че , затова ще му довери голяма тайна: в склада на заведението има врата към миналото. Ал е кроял планове да предотврати , като ликвидира Лий Осуалд. Тъй като е на прага на смъртта, той убеждава Джейк да осъществи замисъла му.

Джейк няколко пъти пътува в миналото, докато при поредното си завръщане в 2011 узнава, че Ал се е самоубил. Времето му изтича — налага се да действа незабавно, преди закусвалнята да бъде разрушена, иначе няма да изпълни обещанието си да спаси Кенеди.

Разбира се, и този път Кинг не изневерява на навика си да пуска „въдици“ на верните си читатели, като често споменава герои, улици или населени места от предишни свои романи.

Браво, Стиви! И този път улучи право в десетката!

По шосе №50, пресичащо пустинята Невада, пътуват хора, повечето от които никога няма да достигнат крайната си цел. Защото пътят ги води в градчето Отчаяние, където вилнее зъл дух, освободен след взривяването на стара мина.

Проливен дъжд, гъста мъгла. И безкрайна опашка от отчаяни хора пред временна трудова борса, надяващи се да получат работа. Внезапно, сякаш сътворен от мъглата, се появява сив мерцедес и безмилостно прегазва всички по пътя си… Що за чудовище е онзи, извършил масовото убийство и изчезнал безследно, оставяйки на предната седалка на мерцедеса клоунска маска? Детектив Бил Ходжис, който е разследвал случая (и непрекъснато е попадал в задънена улица), вече е в оставка. Без напрежението от полицейската работа животът му е скучен, дори безсмислен. Писмо от убиеца, изпратено по пощата, му дава втори шанс — да се добере до изверга, който твърди, че повече няма да убива.

Нима ченгето и психарят вече са в оставка? Друг път!

Ходжис и двамата му съюзници — най-неочакваните герои, създавани от Стивън Кинг, — ще направят всичко възможно да попречат на психопата, възнамеряващ да погуби хиляди хора. Само че времето им е малко и бързо изтича…

Подготвил съм ти разни нещица, Верни читателю — ето ги, подредени под лунната светлина. Момент! Преди да разгледаш изработените собственоръчно от мен съкровища, изложени за продан, нека си поговорим за тях, става ли? Няма да ти губя времето. Ела, седни до мен. Хайде де, приближи се, аз не хапя.

Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно.

Нали?

Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно наум и внимавай.

Най-хубавите са зъбати.

„Бурята на века“ нагледно демонстрира и извежда на преден план една от най-силните страни на Кинг като разказвач — драматургичното му майсторство. Талантът му блести най-силно в пресъздаването на човешките взаимоотношения в сравнително затворени общности, където Краля подлага на безжалостна дисекция междуличностните отношения и добавя уникално социалнопсихологическо измерение към жанра на свръхестествения ужас.

За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но както самият Майстор споделя: „БУРЯТА НА ВЕКА не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма“.

Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн… и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче ме е лято, а зима… а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря — синоптиците я наричат бурята на века, — която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.

И критици, и фенове са единодушни, че „Бурята на века“ е една от най-добрите екранизации на Стивън Кинг. Време е да се уверите, че книгата е още по-добра. Прочетете я и се насладете на историята в пълния ѝ блясък — във вида, в който е била първоначално замислена от Краля, обогатена от всички онези детайли, които по една или друга причина не са намерили място във филма.

Съдържание:

    Сестричките от Елурия

1. Стрелецът

2. Трите карти

3. Пустош

4. Магьосникът

5. Вълците от Кала

6. Песента на Сузана

7. Тъмната кула

компилация - stg

Драги наши верни читатели,

Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза“, ще знаете още нещо — че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума. Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите — обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.

Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически — тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг — вълшебен, неповторим и привличащ като магнит.

За най-новия си роман „Под купола” Стивън Кинг казва: „Опитал се бях се да напиша книга, сравнима с натискане на педала до дупка. Редакторката го разбра и при всяко мое разколебаване настъпваше крака ми и крещеше (в полетата на ръкописа, както им е обичай на редакторите): „Дай газ, Стив! Дай газ!”

През един безоблачен октомврийски ден над градчето Честър Милс се спуска прозрачен и непробиваем купол и го откъсва от света. Появата му, наблюдавана от един от главните герои Дейл Барбара, е внезапна и неумолима. Човеците могат да докоснат преградата, без да пострадат, но електронните уреди се взривяват в близост до нея. В Честър Милс настъпва апокалипсис. Въздухът започва да се нажежава, а още по-бързо се нажежава политическата атмосфера. Хората, попаднали в капан и заплашени от гладна смърт, изпадат в паника и у тях изплува първичният стремеж за оцеляване... на всяка цена. Оформят се два лагера, предвождани от Дейл Барбара и „тарторът” в Честър Милс – Големия Джим Рени. За Рени куполът е само средство за установяване на пълен контрол. Дейл и Джулия, редакторка в местния вестник, организират съпротивата срещу него. Накратко, авторът отново се връща към темата за извечното противопоставяне на морала и либерализма срещу алчността, корупцията и фундаментализма.

„Събуди се, гений!“

Геният е Джон Ротстийн (авторът, създал трилогията с култовия герой Джими Голд), който от десетилетия не е публикувал нова книга и живее като отшелник. А грубото подмятане е отправено от Морис Белами, младеж, обсебен от Джими Голд. Морис кипи от гняв — не стига че любимият му писател е престанал да твори, ами преди това е превърнал бунтаря Джими Голд в конформист, който загърбва идеалите си в името на кариера в рекламата и на еснафското благополучие. Ротстийн трябва да си плати. С живота си! Морис го застрелва и взема парите от скрития в дрешника сейф. Само че истинското съкровище не са хилядите долари, а тетрадки, изписани на ръка от Ротстийн, и съдържащи най-малко още един роман за Джими Голд.

Морис заравя плячката си, предвкусвайки как скоро ще чете продължението на трилогията за Беглецът, но — каква ирония на съдбата! — е арестуван и изпратен в затвора за друго престъпление.

След дълги години момче на име Питър Саубърс случайно се натъква на заровения сандък със съкровището и сега Бил Ходжис, Холи Гибни и Джером Робинсън — незабравимото трио от „Мистър Мерцедес“ — трябва да защитят Пит и семейството му от коварния, жадуващ за отмъщение Морис, излязъл на свобода след трийсет и пет години зад решетките.

За първи път след „Мизъри“ Стивън Кинг се връща към темата за тънката граница между пристрастеността към измислен герой и фанатизма. „Търси се — който го намери, за него си е“ е грабващ трилър, но и размисъл за начина, по който литературата формира живота ни — за добро или за зло, — ала винаги необратимо.

Когато Кралят на ужаса озаглави творбата си „Зъл мрак, угаснали звезди“, вече предчувствате незабравимо преживяване… ако представата ви за незабравимо преживяване е да се свиете на кълбо и да се питате: „Защо ми трябваше да чета това през нощта?“ Почитателите на Стивън Кинг (и онези, които открай време се канят да се „пробват“ с негова книга) ще изгълтат на един дъх сборника с четирите новели, в който бракове се сриват под тежестта на катраненочерни тайни, алчността и угризенията тровят и терзаят и единствената утеха е, че винаги може да стане по-зле.

<@attributes>p-9И все пак…

Брейди Хартсфийлд, наричан още Мистър Мерцедес, защото е убил осем души и е ранил тежко мнозина, прегазвайки ги с откраднат мерцедес, от пет години е затворен в стая 217 на Клиниката за травматични мозъчни увреждания. Според лекарите възстановяването му е невъзможно. Обаче Брейди вече не е безпомощният идиот, за какъвто го смятат всички. Напълно си е възвърнал умствените способности (макар че умело се прикрива) и дори притежава ново умение — владее телекинеза. Да, вече може да упражнява умствен контрол, но не и да контролира собственото си тяло. Как да отмъсти на виновниците за участта си? В сатанинския му ум се заражда план — лукав и зловещ.

Бил Ходжис продължава да залавя мошеници и крадци, попаднали на мушката на неговата агенция „Търси се“, обаче… обаче му липсва „истинската“ полицейска работа. А и мисълта за Брейди не му дава покой — интуицията му подсказва, че това не е краят на историята с Убиеца с мерцедеса. Оказва се, че шестото чувство не го е подвело — разбира го в деня, в който бившият му партньор Пийт Хънтли го търси за съдействие. Полицията разследва самоубийство и убийство — предполага се, че майка е убила дъщеря си (парализирана, след като е била блъсната от Мистър Мерцедес) и после се е самоубила. Пийт обаче надушва нещо гнило, затова моли бившия си партньор и съдружничката му Холи да огледат местопрестъплението. Според пенсионирания детектив това е дело на Брейди Хартсфийлд, но как е възможно — та нали онзи е безпомощен, лигавещ се идиот? Само че когато още хора се самоубиват, единствената връзка помежду им е тъкмо Брейди, а Бил Ходжис е единственият, който вярва в подобна възможност. Играта на котка и мишка още не е свършила. Игра, която ще постави на карта не само неговия живот, а и живота на най-скъпите му хора — Холи и Джером. Защото Мистър Мерцедес се е върнал и възнамерява да отмъсти не само на Ходжис, а и на всички в града.

„Край на дежурството“ е краят на трилогията, започнала с „Мистър Мерцедес“ и с „Търси се“ — разтърсващ финал на разтърсваща история.

Животът невинаги е като компютърна игра. Понякога наградите са истински. Понякога са безценни.

Линда Грей пристига в градчето Хевънс Бейс, за да прекара една нощ с любовника си в местния мотел. На сутринта нейният човек я завежда в Джойленд и двамата влизат в „Къщата на ужасите“… но излиза само той. Докато еднорелсовото влакче пътува в пълен мрак, убиецът прерязва с бръснач гърлото на Линда и я изхвърля от вагончето. Престъплението остава неразкрито до лятото на 1973, когато Девин Джоунс (двайсет и една годишен, девствен, с писателски заложби и с разбито сърце, намиращ утеха в песните на „Доорс“ и на „Пинк флойд“), започва работа в увеселителния парк.

Първата му среща е с местните чешити: Лейн Харди с вечно накривената шапка, напомнящ цирков глашатай от старовремски комикс, мадам Фортуна с шал, украсен с кабалистични символи… И най-вече с господин Истърбрук, собственикът на Джойленд, който повече прилича на погребален агент. Обръщайки се към новаците, той казва:

— Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие.

И Дев дава щастие на дечицата, пред които танцува с костюм на хрътката Хауи. Най-щастлив обаче е Майк (момчето в инвалидна количка, надарено със свръхестествени способности), който благодарение на младия си приятел изживява незабравим ден в Джойленд.

А през дългите безсънни нощи Девин мисли за призрака в „Къщата на ужасите“. Защото приятелят му Том го е видял. И защото убиецът още не е заловен и още дебне. Може би съвсем наблизо.